ЗА ПОСТА ЧРЕЗ 101 ПСАЛОМ


Отново е времето на поста. На Великия пост. Неумолимо ритмично. Година след година. Изчезват дните ми и отлетяха годините на моя живот.

Превръщам се в страдалец кога унива и излива пред Господа скръбта си.

Дните ми не бяха плодотворни..., а животът преминава бързо като сянка.

Прости ми Господи!... Прости ми, че като езичник вършех злото с удоволствие, леко и с охота, но когато се помъчих да отстъпя от злите дела, се оказах окован от навиците на греха.

В безизходицата чух псалмопение. Заслушах се. Проумявах постепенно звуците и пророчеството на св. пророк цар Давид за Сина Божий, Който идва на Земята, избира Своите раби, поставя ги за апостоли, а те чрез евангелието ни превръщат в Божие духовно семе. То ще се утвърди, защото адовите сили не ще надделеят над земния и небесния Сион – Църквата Христова... заплаках... от скръб, от радост, от благодарност, от надежда, упована в Божието човеколюбие – от всичко онова, което носи покаянието и от онова, което го съпровожда... и тихият край на псалмопението ме завари облян в сълзи и изпълнен с надежда.

„Български колегиум ОСАННА“ ви желае благотворни пости, изпълнени с дълбока покайна молитва, чистота и светлина!